Подробности и основни иконмически показатели за САЩ в сраничните менюта
Икономически индикатори
- Население: 324,310,011 (по пресмятания от 2016 г.)
- Брутен вътрешен продукт (БВП): 18.037 трилиона ЩД (2015 г.)[1]
- БВП на глава от населението: 56,116 ЩД (2015 г.)
- Инфлация: 1.1% (2015 г.)
- Износ общо: 1.51 трилиона ЩД (2015 г.)[2]
- Внос общо: 2.273 трилиона ЩД (2015 г.)[3]
- Негативно търговско салдо: 763 милиардаЩД
Внос и износ
Износът на САЩ се състои главно от рафиниран петрол (103 милиарда ЩД), коли (60,8 милиардаЩД), самолети, хиликоптери и други въздухоплавателни средстава (53.2 милиардаЩД), части за превозни средства (38.4 милиардаЩД), медикаменти (38.1 милиардаЩД). През 2015 г. основните дестинации за износ са Канада (280 милиардаЩД), Мексико (235 милиардаЩД), Китай (116 милиардаЩД), Япония (62 милиардаЩД) и Германия (49.9 милиардаЩД).
Вносът се състои предимно от суров петрол (230 милиардаЩД), коли (155 милиардаЩД), компютърна техника (92 милиардаЩД), рафиниран петрол (69.2 милиардаЩД) и части за превозни средства (62.8 милиардаЩД). Изновни вносители за САЩ през 2015 г. са: Китай (483 милиардаЩД), Канада (296 милиардаЩД), Мексико (296 милиардаЩД), Япония (131 милиардаЩД) и Германия (124.8 милиардаЩД).
През 2015 г. търговският баланс между България и САЩ е положителен за страната ни (308.6 милиона ЩД). Износът на САЩ се равнява на 289.1 милиона ЩД, а вносът е 597.7 милиона ЩД).
Икономика
Мощна, разнообразна и технологически напреднала, икономиката на САЩ е най-голямата в света. Със своя БВП от около 16.77 трилиона ЩД и БВП от 56,116 ЩД на глава от населението през 2015 г., САЩ отговарят за около 22% от глобалния БВП. Силата на тази икономика лежи в нейните мащаби и пазарното й разнообразие. Освен че притежава разнообразни природни ресурси, включително петрол, природен газ и рудни изкопаеми, страната разполага също и с обширен селскостопански сектор, развита индустриална база, растящ сектор на услугите, водещи позиции в областта на високите технологии и компетентен и квалифициран пазар на труда. Силата на икономиката на САЩ обаче е подложена на изпитание. Световната финансова криза, белязана от сривове на инвестиционните банки, падащите цени на жилищата и затегнатото кредитиране, тласнаха САЩ към рецесия в средата на 2008 г. В отговор на кризата, правителството на САЩ учреди Програма за подпомагане на проблемните активи – Troubled Assets Relief Program (TARP) на стойност 700 милиарда ЩД, за да закупи акции в американски банки и други индустриални корпорации през октомври 2008 г., последвани от пакети фискални стимули (Quantitative Easing, QE), на Федералния резерв (Фед), които да помогнат за създаването на работни места и на икономиката да се възстанови.
- Първият пакет фискални стимули (QE1), от декември 2008 г. до март 2010 г., бе на обща стойност от 2.054 трилиона ЩД.
- QE2, от ноември 2010 г. до юни 2011 г., бе на стойност 600 млрд. ЩД.
- QE3, от септември 2012 г. до октомври 2014 г., на стойност от 4.5 трилиона.
В резултат на фискалните стимули, американската икономика отново расте, но продължнителността на този растеж е под въпрос предвид края на интервенцията от страна на Фед. На 16 декември 2015 г., след почти 10 години на фискални стимули, Фед повиши основния си лихвен процент с 0.25%. Фед имаше нужда от цяла година, за да повиши този процент с нови 25 базови пункта, в опит да нормализира икономиката на страната. Двете повишения предизвикаха кратки сътресения на пазарите, но те бяха преодолени и Фед възнамерява да повиши лихвения процент отново през 2017 г. Все още не ясно как икономиката ще реагира на отлива на стимули и дали текущият растеж ще е самодостатъчен в дългосрочен план.
Важно е да се отбележи и значимото фискално предизвикателство пред Америка. През януари 2015 г. САЩ преминаха психологическата граница от 18 трилиона ЩД външен дълг. Само две години по-късно, през 2017 г., дългът нарастна до 20 трилиона ЩД и продължава да расте ежемесечно. За двата си мандата като президент на САЩ от 2001 г. до 2009 г., Джордж У. Буш прибави 5 трилиона ЩД към националния дълг на страната. Дори тази огромна сума бледнее пред 10-те трилиона ЩД дълг генерирани по време на администрацията на президента Барак Обама (2009 г. – 2017 г.). Същестуват редица индикации, които показват че апетита за увеличаване на дълга ще остане все така ненаситен и при първия мандат на президента Доналд Тръмп.
Промишленост
През 2015 г., секторът на услугите е факторът с най-голям принос за БВП (79.5%), следван от промишлеността (19.4%) и земеделието (1.%)[4]. САЩ са на първо място в света като страна-производител. В това важна роля изиграват редица правителства, издигайки чрез своите политически стъпки целите на американския бизнес в международната търговия. Въпреки че САЩ запазва водещата си позиция, от началото на финансовата криза през 2008 г., промишленото производство на САЩ се е свило от 2.8 трилионa ЩД до 2.4 трилиона ЩД през 2013 г.
Водещите производствени индустрии на САЩ включват: автомобилна, аерокосмическа и отбранителна, телекомуникационна, химическа, електронна, компютърна и софтуерна. През 90-те, някои традиционни производствени сектори отбелязаха силен растеж като възприеха нова технология и увеличиха производителността на труда. Други сектори се пребориха, като разчитаха на внос на компоненти и дори завършени продукти.
Секторът на услугите понесе тежък удар от икономическото забавяне, изпадайки от положителен растеж от 3% през 2008 г. до 3,6% свиване през 2009 г. Днес, секторът отново расте като през 2015 г. представлява почти 80% цялата икономика на страната. Първо място брой наети работници си разделят професионалните и бизнес услугите (12.4% през 2014 г.) и правителствените и общински услуги (12.4%). След тях се нареждат услугите по здравеопазването и социалните помощи (12%)[5]. Най-бързо развиващите се сектори са финансовите услуги; професионалните, научни и технически услуги; производството на трайни стоки, в частност компютри и електронни продукти; недвижими имоти и здравеопазване. От времето на финансовата криза обаче, банковият сектор забави темпове, и се очаква тази тенденция да продължи, поради налагането на по-затегнати условия за сключване на заеми.
През последните няколко десетилетия, селскостопанската икономика на САЩ е нестабилна. Земеделската продукция на САЩ възлиза на 156 милиарда ЩД през 2008 г., 140 милиарда ЩД през 2009 г. до 197 милиарда ЩД през 2015 г.[6] Това нарежда този сектор на Американската икономика на трето място по големина в света, след тези на Китай (977 милиардаЩД през 2015 г.) и Индия (355 милиардаЩД през 2015 г.). Въпреки че понастоящем селското стопанство има малък дял в БВП, фермерите остават мощен икономически и политически фактор. САЩ има излишък в селското стопанство и около четвърт от селскостопанската продукция на страната отива за износ. Главните износни селскостопански суровини включват млечни продукти и царевица. На следващо място по важност са зърнените култури, като пшеница, и маслодайни семена като соя.
Инвестиции и външна търговия
През 2016 г., Световната банка класира САЩ като тридесет и петата страна в света, която създава най-благоприятни условия за осъществяваването на трансгранични търговски операции.[7] Това е срив от почти двадесет места в сравнение с шестнадесетата позиция през 2014 г., но като се има предвид, че повечето от първите 30 места се заемат от страни членки на Европейския съюз, то можем да твърдим, че САЩ остават една от топ страните за осъществяване на трансгранична търговия. Понастоящем съществуват съвсем малко затруднения в двустранните търговски отношения между България и САЩ. Правителството на САЩ остава отворено за преки чужди инвестиции (ПЧИ) и е сред най-големите приемници на такива инвестиции в света.
Според Организацията за международни инвестииц, пикът на ПЧИ в САЩ е отбелязан през 2008 г. и възлиза на 310 млрд. ЩД.[8] През 2012 г., годишният прием на тези инвестиции спада до 166 млрд. ЩД. Въпреки това забавяне, общият обем на чуждестранните инвестиции в САЩ нараства постепенно от 2.05 трилиона ЩД през 2008 г. до 2.65 трилиона ЩД през 2012 г.
Най-големия приток на инвеститори за 2012 г. идва от Великобриатния (487 млрд. ЩД), следвана от Япония (308 млрд. ЩД), Нидерландия (275 млрд. ЩД), Канада (225 млрд. ЩД), Франция (209 млрд. ЩД), Швейцария (204 млрд. ЩД), Люксембург (202 млрд. ЩД) и Германия (199 млрд. ЩД). Притокът на чужди инвестиции в САЩ са насочени предимно към финансовия и застрахователния сектор, следвани от производството, информацията, складови учреждения, търговия на дребно, професионални, научни и технически услуги, недвижими имоти и други отрасли. Въпреки световната финансова криза, рисковата капиталова индустрия на САЩ преживява възраждане на потока от сделки и инвестиционна активност и в обещаващи бързо-растящи компании. Промишлеността е настроена оптимистично към подобряващите се пазарни условия и по-добрата среда за ликвидни събития чрез дейности като първоначално публично предлагане (ППП) или сливания и придобивания (СИП). САЩ ще останат доминиращ играч в сферата на рисковото и портфейлно финансиране, инвестиращи в глобални предприемачи и подпомагащи развитието на международни бизнес формации, осигуряващи възможност на високоразвитите български компании да привлекат американски капиталовложения.
[2] The World Factbook, CIA, 2015.
[5] Bureau of Labor Statistics, December 2015
[6] The World Factbook, CIA, 2015
[7] World Bank Group, Doing Business, Ranking of Economies
[8] Organization for International Investment, Foreign Direct Investments in the United States, 2013 Report