При внос от физически лица на стоки, които преминават държавната граница на Република България, в общия случай се дължат вносни митни сборове (мита), данък добавена стойност (ДДС) и акциз (в определени в Закона за акцизите случаи). Нормативно вносът, извършван от физически лица, които се преместват на постоянно местопребиваване в България, е уреден в следните документи:
- за мита – в глава 51, от чл.668 до чл.677 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ);
- за ДДС – чл.59, т.9, б.”д” от Закона за ДДС;
- за акциза – в Закона за акцизите и Тарифата към него.
В някои случаи за тях са предвидени данъчни и митнически облекчения, но при изпълнение на определени условия. Изискванията са по отношение на три критерия – по отношение на стоките, по отношение на лицата и по отношение на изискуемите от митническите власти документи.
І. Изисквания към стоките:
- съгласно чл.668 от ППЗМ се допуска безмитен внос на употребяванолично имущество.
Дефиниция на понятието “лично имущество” е дадена в чл.658, т.2 от ППЗМ – “лично имущество” са стоки, предназначени за лично или семейно ползване или потребление на заинтересувания, които по вид и количество нямат търговски характер; лично имущество представляват:
а) домакинско имущество, като: лични вещи, домакинско и спално бельо, както и мебели и уреди, предназначени за лично или за семейно ползване;
б) превозните средства за частно ползване, като: велосипеди, мотоциклети, пътнически автомобилни превозни средства и техните ремаркета, къмпингови каравани, въздухоплавателни средства за туризъм и спорт, както и кораби, яхти и лодки за развлечение и спорт;
ВНИМАНИЕ !!! – съгласно чл.673, т.3 се разрешава безмитния внос на превозни средства по едно от всеки вид, т.е. може да се внесе безмитно и автомобил и мотоциклет и каравана…
в) домакинските запаси, които са в количества, непревишаващи обичайните запаси за едно домакинство;
г) домашните животни (включително животни за компания, за аквариуми и др. подобни), както и ездитните животни в обичайни количества;
д) ръчно преносимите инструменти, необходими за упражняване от вносителя на занаятчийски или свободни професии.
– определение на понятието “пътнически автомобилни превозни средства” е дадено в чл.658, т.4 от ППЗМ – “пътнически автомобилни превозни средства” са пътническите автомобили и другите превозни средства, предназначени главно за превоз на по-малко от 10 лица (включително шофьора), както и товаро-пътническите и състезателните автомобили – от позиция 8703 на Митническата тарифа на Република България (особеност – тарифна позиция 8703 не включва мотоциклети);
– определение на понятието “ръчно преносими инструменти и апарати” е дадено в чл.658, т.6 от ППЗМ – “ръчно преносими инструменти и апарати” са инструменти и апарати, предназначени за ръчна употреба или съдържащи устройства, улесняващи тяхното ръчно и компактно пренасяне от едно място на друго;
– определение на понятието “лично и частно ползване” е дадено в чл.658, т.7 от ППЗМ – “лично и частно ползване” е ползване, различно от всякаква дейност, имаща професионален или търговски характер, и предназначено най-вече за задоволяване на домашните потребности или нуждите на частния живот;
– съгласно чл.669 от ППЗМ – личното имущество:
- трябва да е било във владениена лицата, които се преместват на постоянно местопребиваване в Република България, и да е било за тяхно лично и частно ползване на предишното им местопребиваване; превозните средстваза частно ползване трябва да са били използвани от тези лица на предишното им постоянно местопребиваване най-малко 6 месеца преди датата, на която е сменено постоянното им местопребиваване.
Внимание!!! Срокът от 6 месеца се отчита към датата на подаване на молбата в митницата, придружена с доказателства, а не от датата на преминаване на държавната граница;
- ще се използва за същите цели на новото постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България.
– по отношение на автомобилите в чл. 671 от ППЗМ е въведено следното ограничение – Моторните превозни средства, допуснати за безмитен внос, не могат да бъдат заемани, залагани, давани под наем или прехвърляни със или без заплащане преди изтичането на 24 месеца от датата на приемането на декларацията за оформяне на режим внос без предварителното разрешение на митницата, оформила вноса. В случай, че моторните превозни средства, допуснати за безмитен внос, бъдат заемани, залагани, давани под наем или прехвърляни със или без заплащане преди изтичането на този срок, митницата, оформила безмитния внос, събира митните сборове, дължими за тези превозни средства, в съответствие с вида им и въз основа на митническата стойност, определена или приета от митническите органи към датата на заемането, залагането, даването под наем или прехвърлянето и според митническите ставки, действащи към същата дата.
– Внимание!!! – съгласно чл.660, ал.2 от ППЗМ в случаите, когато с разпоредбите за безмитен внос са определени условия относно използването или предназначението на внасяните стоки, тези стоки се оформят на режим внос, като остават под митнически надзор. При неизпълнение на определените условия възниква вносно митническо задължение.
– съгласно чл.673 от ППЗМ не се разрешава безмитен внос на:
- алкохол и алкохолни напитки;
- тютюн и тютюневи изделия;
- повече от едно превозно средство за частно ползване от всеки вид на пълнолетно лице;
- търговски автомобилни превозни средства, както и всякакви други превозни средства, чието предназначение е да бъдат използвани за извършване на дейности от търговски характер;
- професионално оборудване, различно от ръчно преносимите инструменти и апарати.
– в чл.658, т.3 е дадено определение на понятието “търговски автомобилни превозни средства” – всички пътни моторни превозни средства, включително влекачите със или без ремаркета, които поради конструкцията и оборудването си са предназначени за използване, със или без заплащане, за превоз на стоки или на 10 или повече лица (включително шофьора), както и всички шосейни моторни превозни средства за специална употреба, различни от тези, които се използват главно за превоз на хора или стоки;
– в чл.658, т.5 от ППЗМ е дадено определение на понятието “алкохол и алкохолни напитки” и “тютюн и тютюневи изделия” са продуктите, включени съответно в позиции 2203 – 2208 и в позиции 2401, 2402 и 2403 на Митническата тарифа на Република България;
ІІ. Изисквания към лицата
- Лицето, което се премества на постоянно местопребиваване в България, трябва да отговаря на условията, въведени в чл. 672, ал. 1 от ППЗМ – то трябва да е имало постоянно местопребиваване извън митническата територия на Република България най-малко 12 последователни месецапреди смяната на местопребиваването.
В чл.672, ал.2 са посочени две отклонения от правилото по ал. 1 и те могат да бъдат разрешени от началника на митницата, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на съответното физическо лице, в случаите, когато:
- намерението на лицето е било да живее извън митническата територия на Република България за непрекъснат период от 12 месеца;
- лицето сменя постоянното си местопребиваване от друга държава в Република България по време на или след кратко временно пребиваване в Република България, при условие че преди временното пребиваване е живяло извън митническата територия на Република България най-малко 12 последователни месеца.
- Лицето трябва да декларира пред митницата намерениетоси да премести постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България, а това означава съобразяване с изискванията, посочени в чл.658, т.8 от ППЗМ. Съгласно определението на понятието “постоянно местопребиваване” “постоянно местопребиваване” е мястото, където едно лице пребивава обичайно, т. е. живее поради лични и професионални връзки в продължение най-малко на 185 дниот календарната година, а в случай че лицето няма професионални връзки – е мястото, с което то се оказва тясно свързано поради личните си връзки; за място на постоянно местопребиваване на лице, чиито професионални връзки се намират на място, различно от това, където са личните му връзки, и поради което то е принудено да пребивава последователно на различни места, намиращи се съответно във вътрешността и извън митническата територия на Република България, се счита мястото, където са личните връзки на това лице, при условие, че то се завръща там редовно; последното условие не се изисква, когато лицето пребивава на митническата територия на Република България в изпълнение на служебна задача за определен срок; обучението във висше училище или в друго учебно заведение не се счита за смяна на постоянното местопребиваване;
ВНИМАНИЕ!!! Обърнете внимание на следните два нюанса:
– Ако лицето работи извън България, но семейството му е в България, тъй като водещи са личните, семейни връзки, а не професионалните, на него няма да му се разреши безмитен внос.
– Ако лицето е учащ се (независимо дали в средно или висше учебно заведение), то няма да се ползва от правата по чл.668, тъй като за него има предвиден специален ред по чл.685 от ППЗМ (учебни пособия и домакинско имущество за ученици и студенти).
Внимание!!! Три специални хипотези:
-1) чл.675. (1) В отклонение от разпоредбите на чл. 674 може да се разреши безмитен внос на лично имущество, декларирано за внос, преди лицето да е установило постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България, при условие че то поеме писмено задължението да оформи постоянното си местопребиваване в срок до 6 месеца. В този случай митническите органи изискват обезпечаване на това задължение в определени от тях вид и размер.
(2) При прилагане разпоредбите на ал. 1 6-месечният срок, предвиден за превозните средства по чл. 669, ал. 1, т. 1, се изчислява към датата, на която превозното средство е било въведено на митническата територия на Република България.
-2) чл. 676. (1) Когато лице поради професионални задължения напусне страната, където е било постоянното му местопребиваване, без едновременно с това да се установи на постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България, но с намерение да се установи тук по-късно, митническите органи могат да разрешат безмитен внос на личното имущество, което лицето прехвърля с такава цел на митническата територия на Република България.
(2) Безмитният внос на личното имущество по ал. 1 се разрешава от началника на митницата, в чийто район се намира населеното място, където е временното или продължителното местопребиваване на лицето, при условията и в сроковете по чл. 668 – 674. В този случай сроковете по чл. 671, ал. 1 и чл. 674, ал. 1 започват да текат от датата на въвеждането на личното имущество на митническата територия на Република България.
(3) Безмитният внос се разрешава, при условие че лицето поеме писмено задължението да установи постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България в срок, определен в зависимост от обстоятелствата от митническите органи. Митническите органи изискват обезпечаване на това задължение в определена от тях форма и размер до установяване на постоянното местопребиваване на лицето в Република България.
-3) чл. 677. (1) Митническите органи могат да не прилагат разпоредбите на чл. 669, 671 и 673, когато поради изключителни политически обстоятелства лицето е принудено да смени постоянното си местопребиваване от друга държава на митническата територия на Република България.
(2) При прилагане на ал. 1 безмитният внос се разрешава от Централното митническо управление след представяне на положително становище от компетентния за случая орган.
ІІІ. По отношение на изискуемите от митницата документи:
Лицето трябва да докаже пред митническите власти основно два факта: че е имало постоянно местопребиваване в чужбина (повече от 12 месеца) и че се премества на постоянно местопребиваване в Република България (повече от 185 дни).
– за удостоверяване на първото условие лицето може да представи: личният си паспорт (от него трябва ясно да личи периодът на пребиваване в чужбина); имиграционна карта; изселнически паспорт (пасаван); документ за заличаване на лицето от регистрите на българското консулство в чужбина, удостоверяващ датата на регистриране в това консулство; документ, издаден от полицейските или общинските власти на съответната страна, удостоверяващ периода на престоя на лицето там и потвърждаващ, че лицето е напуснало окончателно тази страна; договор за работа в чужбина, от който да е виден периодът на престоя на лицето там.
Пояснение – ако лицето е пребивавало в чужбина на някакво основание 12 или повече месеци и доказва, че личните и професионалните му връзки са били свързани с тази страна, няма значение дали в паспорта му има печати, че е пресичало българската граница и е влизало в България през този период, тъй като право на всеки гражданин е да пътува свободно. Той може да идва в командировка в България, да почива на българска територия, да посещава роднини, близки или приятели, живеещи в България и т.н. Водеща в случая е информацията къде са трайните му връзки (лични, професионални).
– за удостоверяване на второто условие може да се представят: удостоверение от българските власти за продължително пребиваване в Република България; работна виза, издадена от Министерство на труда и социалната политика на България; договор за работа в България или документ, издаден от български или чуждестранни юридически лица, удостоверяващ, че лицето ще работи в България като от него трябва да е видно какъв период от време лицето ще пребивава в страната; съдебно решение за регистрация на фирма; договор за работа в чужбина, придружен от документ (сертификат, служебна бележка), издаден от организация или фирма, потвърждаващ приключването на този договор; саморъчно подписана декларация на лицето, с която то потвърждава окончателното приключване на договор за работа в чужбина и декларира, че се премества на постоянно местопребиваване в България; декларация, подписана от заинтересуваното лице, с която то потвърждава, че се установява на постоянно местопребиваване в Република България; договор за наемане на жилище за период по-голям от 185 дни и др.
ІV. Процедура – особености
ВНИМАНИЕ!!! Всичко написано по-горе се отнася за режим внос. Смисълът, който се влага в това понятие от Закона за митниците и ППЗМ, е много по-тесен от общоприетото разбиране за внос. В конкретния случай под внос се разбира подаване на митническа декларация за оформяне на внос в получаващата вътрешна митница по постоянното местопребиваване на лицето. От пресичането на границата през входния граничен митнически пункт до пристигането в това вътрешно получаващо митническо учреждение стоката пътува под режим транзит. При режим транзит държавните вземания за стоките (мито, ДДС и акциз) се обезпечават на 100 %. На входния граничен митнически пункт обезпечението може да бъде учредено или с пари в брой като депозит в касата на митницата или с банкова гаранция. Едва при пристигането на стоките във вътрешна митница, преглеждане на документите, разрешаване ползването на безмитен внос и оформяне това документално в митническа декларация, обезпечението или депозитът се освобождават.
– чл.659 от ППЗМ – Разпоредбите за безмитния внос се прилагат както за стоките, които се въвеждат на митническата територия на Република България от друга държава , така и за стоките, които са били вече оформени под друг митнически режим, различен от режим внос (пояснение – това означава, че не е задължително стоките да са оформени само и единствено на режим внос. Може преди това, докато се уреждат документите и другите формалности, стоките да са оформени на режим временен внос или митническо складиране
– чл. 670 – Безмитният внос по чл. 668 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на съответното физическо лице. (пояснение – за целта лицето подава молба със свободен текст, с която иска да ползва митническите и данъчни облекчения като лице, което се премества на постоянно местопребиваване в България. Ако не може лично да подаде молбата, може да направи нотариално заверено пълномощно до друго лице или митническа агенция, с което ги упълномощава да го представляват пред митницата)
– чл. 662. В случаите, когато разпоредбите на този дял предвиждат допускането на безмитен внос на стоки само при определени условия, заинтересуваното лице трябва да докаже пред митническите органи, че тези условия са спазени. (пояснение – към молбата прилага копие от документите, доказващи, че изпълнява законовите изисквания, а за обстоятелствата, за които няма документи, подава собственоръчно подписана декларация, в която декларира, че отговаря на условията.)
– чл.674. (1) Освен при особени обстоятелства безмитният внос се разрешава за лично имущество, декларирано за внос преди изтичането на 12 месеца от датата, на която лицето е установило постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България.
(2) Вносът на лично имущество може да бъде осъществяван чрез няколко отделни пратки в срока по ал. 1, при условие че то е било обявено при първоначалното митническо оформяне на имуществото. ВНИМАНИЕ!!! – към молбата за безмитен внос лицето трябва да приложи опис на имуществото, което възнамерява да внесе. Този списък е окончателен и към него е забранено да се добавят нови предмети.
(3) В случай че поради непреодолима сила или непредвидими обстоятелства заинтересуваният не може да внесе личното си имущество до 12 месеца след датата, на която е сменил постоянното си местопребиваване, той може, с разрешение на директора на регионалната митническа дирекция, в района на което е постоянното му местопребиваване, да внесе това имущество най-късно до 3 години след преселването.(пояснение – молбата за удължаване на срока до 3 год. трябва да бъде подадена пред да са изтекли 12 месеца,докато още тече срок, който може да бъде удължаван).
ВНИМАНИЕ!!! Особености при оформянето на автомобил. Тъй като автомобилът подлежи на регистрация не само в митническото учреждение, но и в КАТ, е важно лицата да се съобразят с изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от оформянето на вноса по постоянния адрес на собственика.
— — —
Информацията е на www.customs.bg